Много хора не знаят какво е разстройството на сензорната обработка – докато не ги засегне лично. Обикновено ни учат, че има само пет основни сетива, които включват зрение, слух, мирис, вкус и допир. Това, което повечето хора не знаят е, че има поне още две сетива, които включват проприоцепцията (позната още като кинестезия) и вестибуларната система.
Проблемите със сензорната обработка могат да се проявяват различно у децата и възрастните. Някои деца имат нужда от възможно най-много сензорни стимули. Те се наричат „търсачи на стимули“. Обратно, някои бягат от подобен тип стимулация – например избягват ярки светлини или силни звуци. Това е познато като “избягване на стимулите”.
Сензорната обработка и двигателните умения
Понякога децата, които имат проблеми със сензорната обработка, могат да изглеждат некоординирани или да отказват да участват в ежедневните си занимания, защото изпитват трудности с тези задачи. Децата, показващи проблеми със сензорната обработка, могат да имат по-слабо развити двигателни умения, когато става дума за фината и общата (грубата) моторика. Разбирането за социалните стимули изглежда различно при всяко едно дете.
Историята на Fast ForWord
Люлеенето на люлка е добър пример за това как сензорната обработка влияе различно върху всяко дете. Някои деца обичат да се люлеят напред-назад или да лежат по корем, въртейки се в кръг. Някои могат да се возят до безкрай без да им се завие свят изобщо. Други пък се чувстват зле от самото движение напред-назад, което изисква от тях да поддържат равновесие, или изобщо избягват въртележката.
Казано просто, проприоцепцията (кинестезията) е осъзнатост за тялото. Когато има проблем с тази система, детето ще се затруднява с координиране на моториката си по време на различни дейности. Кинестезията показва как възприемаме движение чрез тялото. Примери за проприоцептивни дейности са:
- Дейности, включващи вдигане на тежести
- Бутане/ Дърпане
- Пълзене
Вестибуларната система отговаря основно за баланса
Балансът и пространствената ориентация ни помагат с ежедневните ни движения – стойка на тялото, позиция на главата, координация. Тази система помага на тялото да координира движенията – дали да са бързи или бавни, както и да определя движенията на главата, дори при промяна в позицията.
Терапия чрез мозъчна пластичност
Затруднения с моториката на тази система могат да включват:
- Слабо развито чувство за баланс и пространствена ориентация
- Слаби визуално-двигателни умения
- Проблеми със следването на последователни инструкции
- Затруднения с координиране на движенията и позицията на тялото
Примери за вестибуларни стимули са:
- Бягането
- Скачането
- Подскачането
Кинестезията и двигателните умения
Търсачите на стимули са тези, които най-силно желаят всичко това. Можете да забележите, че те обичат да поемат рискове, които изискват от тях да подскачат и да се удрят в разни обекти, или обичат големите мечешки прегръдки (силен натиск), ако искат да бъдат успокоени. Други примери за дейности, които едно дете, търсещо проприоцептивна стимулация, харесва, са хапане на дрехите, да натискат силно, когато оцветяват, или грубата физическа игра.
Курсове по Английски език
Пълна противоположност са децата, които избягват сетивната стимулация. Те могат да изглеждат неориентирани – те се удрят постоянно, например в стените, когато се разхождат в коридора.
Могат да се използват различни дейности, за да се повиши сензорната стимулация, или за да се помогне с успокояването на едно дете. И за двете се изисква прилагане на проприоцептивни дейности в ежедневието, за да дадат положителен резултат по време на учебния процес и да подпомогнат с вниманието в час.
Дейности, с които да подобрите кинестезията:
- Подскачане на терапевтична топка
- Лицеви опори срещу стената и “кофички” на стол (набиране)
- Вървене тип “градинска количка”
- Ако детето има проблем и с фината моторика и визуално-двигателните умения, като например реденето на пъзел, опитайте се да включите използването на вървене тип “градинска количка” към дейността – накарайте го да върви на ръце, докато го държите за краката, за да вземе парче от пъзела, а след това да се върне обратно и да постави парчето на мястото му.
- Носенето на тежка раница или купчина с книги
- Правенето на “доставки”, бутайки тежка количка
- Надуването на балон или правенето на мехурчета в чаша мляко
- Силен натиск върху крайниците или мачкане
- Лежене върху терапевтична топка по корем
- Друга страхотна опция е да съчетаете някаква дейност с лежането по корем върху топка. Накарайте ги да се протегнат и да се избутват напред с ръце, за да вземат парче от пъзела, или използвайте малки помпони и ги накарайте да ги поставят в бутилка вода. Този тип дейности се фокусират върху проприоцептивната стимулация, както и върху фината моторика.
Вестибуларната система и моториката
Когато става въпрос за вестибуларната система, търсачите на сензорни стимули имат силна нужда от усещането за въртене – какъвто беше примера с въртележката. Движенията трябва да са с много бързо темпо. Децата обикновено харесват усещането за подскачане нагоре-надолу по трамплин или да се въртят в кръг в игри като “Балонът се надува”.
Английски език за деца и ученици
Децата, които избягват подобен тип стимули, ще избягват и такъв тип дейности, особено ако дейността изисква повече прецизност и баланс, като да вървят по гимнастическа греда. Често имат и лоша стойка.
Дейности за стимулиране на вестибуларната система могат да са:
- Имитиране на походката на някое животно
- Вървене на ръце тип „градинска количка“
- И вестибуларната, и проприотивната система могат да работят заедно едномвременно. Дейност като вървенето тип “градинска количка” може да бъде полезна и за двете системи, както и за моториката.
- Йога пози.
- Бягане, скачане, катерене.
- Създаването на терен с препятствия вкъщи
- Качването на люлка
- Движенията на люлката могат да бъдат или много стимулиращи, или успокояващи
- Карането на колело
Друг важен компонент на помощта се състои в избирането на подходящи интервенции за разрешаване на проблемите на сензорната обработка. Добър пример за интервенция са софтуерните програми като Fast ForWord. Програмата е проектирана от невробиолози да стимулира създаването на нови невронни връзки в областите, отговорни за сензорната обработка, както и за развиване на когнитивните умения. Интервенцията е подходяща за прилагане в училищна и домашна обстановка.
