Съществува широко разпространен страх и объркване относно това какво точно представлява дислексията. Състояние ли е или разстройство? Всъщност, не е нито едно от двете. Най-добрата дефиниция е дадена от д-р Сали Шейвиц, специалист по дислексия и автор на „Преодоляване на дислексия: Дислексията е неочаквано появило се затруднение с четенето“.
Какво е дислексията?
Дислексията е базирана на езика и се проявява с комбинация от симптоми свързани с езикови затруднения и проблеми с четенето. Не е индикатор за липса на интелигентност и не е резултат от липса на желание за учене.
Историята на Fast ForWord
В миналото се е смятало, че дислексията е доживотна присъда. Сега вече е известно, че дислексията може да бъде преодоляна, защото обичайните причини са свързани със забавяне в изграждането на когнитивните умения и екзекутивните функции, а този проблем може да бъде адресиран и разрешен в повечето случаи.
Как се диагностицира дислексията?
Диагнозата „дислексия“ се определя в голяма степен от това доколко нивото на четенето съответства на другите умения за учене на даденото дете. Ученик, който има добре развити за възрастта си интелектуални способности и академични умения, може да има големи затруднения с четенето.
Формалното оценяване включва оценка на интелектуалните способности, слуховата обработка, психо-лингвистичната обработка и академичните умения. Взимат се предвид и семейната история на даденото дете, т.е. дали е имало установена дислексия при други членове на семейството от предишни поколения. Оценява се и цялостното представяне на детето в училище.
Терапия чрез мозъчна пластичност
Видове дислексия
Фонологична дислексия
Терминът „дислексия базирана на развитието“ описва ниво на четене, което е значително по-ниско от очакваното спрямо коефициента на интелигентност на детето. Около 5-10% от децата, повечето от тях момчета, са с установена фонологична дислексия.
Човек, който е „дисфонетичен“ има затруднения със свързването на звукове и буквени символи. Този вид дислексия също така бива наричана „слухова“ дислексия или фонологична дислексия, термин останал от по-ранен период, когато дислексията била смятана за визуално затруднение.
Дисейдетична или визуална дислексия
Дисейдетичната дислексия се отнася до случаите, в които човекът има добро усвояване на фонемите, но се затруднява с разпознаването на цели думи и с правописа. Този вид дислексия също така бива наричана „повърхностна дислексия“ или „визуална дислексия“.
Курсове по Английски език
„Скрита“ дислексия
Този термин е сравнително нов и обозначава случаите, при които децата с дислексия използват стратегии за скриване на затрудненията им с четенето. Това може да продължи до навършване на поне 11-годишна възраст.
Около тази възраст за ученика става вече доста трудно да поддържа стратегиите за скриване на затрудненията с четенето (например запаметяване на вида на думите или налучкване на непознати думи).
Четенето изисква декодирането на думите да е станало автоматично, така че умът да има възможността да се фокусира върху разбирането на текста по време на четене. Когато думите в текста стават все повече, разбирането на текста се превръща в по-голямо предизвикателство и затрудненията на децата със „скрита“ дислексия стават по-видими.
Английски език за деца и ученици
Добрата новина е, че при учениците със „скрита“ дислексия програма като Fast ForWord дава много бързи резултати. С нейна помощ децата преодоляват забавянето в слуховата си обработка, а това забавяне е най-честата причина за появата на „скритата“ дислексия.
Подобряването на слуховата обработка води до бързо развиване на умението за автоматично декодиране, а в резултат на това се подобрява и разбирането по време на четене.
В повечето случаи става въпрос за фонологична дислексия
Фонологичната дислексия е най-често срещаният вид дислексия, тъй като четенето е езиково умение, което изисква фонологична осъзнатост. Съществуват протоколи с упражнения, които са създадени за развиване на когнитивните умения, които са в основата на умението за четене и помагат за преодоляване на фонологичната дислексия.
Терапия чрез Fast ForWord
Други дефиниции за дислексия
Ето още няколко дефиниции за дислексия. Отговорът на въпроса „Какво е дислексия?“ варира според полето на експертиза, както може да бъде видяно по-долу.
Световна Федерация по Неврология
Тази група дефинира дислексията като „разстройство проявяващо се в трудност в научаването на умението за четене въпреки следването на конвенционалните инструкции, адекватното ниво на интелигентност и социо-културната възможност за обучение.“
Тук се има предвид, че „конвенционалните инструкции“ на учителите в съответното училище са достатъчно добри. Ако въпреки това, детето не научи умението за четене, значи има дислексия.
Английски език за възрастни
Интернационална Асоциация по Дислексия
Тяхната дефиниция от 1994 година гласи: „Дислексия е базирано на неврологична основа разстройство, често с наследствен елемент, което възпрепятства усвояването и обработката на езика.
Варира по степента си при различните деца и се проявява в трудности във възприемането и изразяването на езика, включително фонологичната обработка, затруднения с четенето, писането, правописа, писането на ръка и понякога с аритметиката.“
Тази дефиниция набляга на факта, че дислексията засяга повече области, а не само четенето.
Комитет по Изследванията към Интернационална Асоциация по Дислексия
„Дислексията е специфично базирано на езика разстройство, което се характеризира с трудности в декодирането на отделни думи и обичайно е отражение на недостатъчно развити способности за фонологична обработка.
Тези трудности често са неочаквани по отношение на възрастта на детето и другите му когнитивни и академични способности. Те не са резултат от нарушение на общото развитие на детето или сензорен дефицит.“
Тест за оценка на езиковите умения по английски език
Тази дефиниция се фокусира върху факта, че затрудненията с четенето не са свързани с общо нарушение на когнитивното и интелектуално развитие на детето.
Когнитивните забавяния, които са в основата на повечето случаи на дислексия, биват успешно преодолявани с таргетирани упражнения и трениране на мозъка да създава необходимите невронни връзки в областите свързани с умението за четене, слухова обработка и фонологична осъзнатост.
Митове за дислексията
Науката напредва бързо, но популярните представи за дислексията от миналото се променят доста бавно. В публичното пространство съществуват много остарели вярвания за причините и лечението на дислексия. Ето някои от тези митове.
Мит: Интелигентността и способността за четене са свързани
Дислексията повлиява самочувствието на децата. Учениците с дислексия често се чувстват „глупави“ и по-малко способни отколкото те всъщност са. Те се обезкуражават и изграждат негативно отношение към училището. Обаче, дислексията не е свързана с интелигентността, а с ученето. Голяма част от хората с дислексия са високоинтелигентни и постигат невероятни неща като възрастни.
Мит: Дислексията е доживотна присъда
Представата, че дислексията не може да бъде лекувана или коригирана произлиза от вярването, че мозъкът е устроен като компютър, тоест е неспособен сам да се променя и развива. Вече е известно, че това не е вярно.
Всъщност, мозъкът е пластичен – може да се тренира и развива като мускул, което означава, че възможността да се преодолее дислексията винаги съществува като се използват специално разработени за целта програми като Fast ForWord.
Тази програма е базирана на откритията на невроучените за пластичността на мозъка и е създадена да тренира когнитивните умения при деца и възрастни.
Мит: Дислексията е медицинска диагноза
Много хора вярват, че дислексията е болестно състояние, в основата на което има биологична причина като слабо зрение, например. Изследванията са показали, че това не е вярно.
Мит: Повечето деца с дислексия надрастват проблемите с четенето и правописа
Често срещано погрешно схващане е, че основните причини за дислексия са свързани със забавяне в развитието, които се надрастват. Изследванията са установили точно обратното. Дете със затруднения с четенето в средата на първи клас има 90% вероятност да се затруднява с четенето в осми клас или дори като възрастен, ако проблемът му се остави нетретиран.
Мит: Всяко дете, което обръща реда на букви и цифри има дислексия
Този класически мит свързан с дислексията е широко разпространен. Но всъщност, повечето деца в първи и втори клас в началното училище преминават през етапа на разместване на букви и цифри.
Когато разместването продължи и след първите две години в училище, тогава може да се вземе предвид като знак за дислексия, ако е комбинирано с още много други предупредителни знаци.
Мит: Моето дете няма дислексия, просто е мързеливо
Скорошни изследвания са открили, че учениците с дислексия използват много повече мозъка си отколкото децата, които са добри в четенето. В резултат на това, на учениците с дислексия им се налага да работят доста по-упорито и лесно се изморяват. Вместо да го възприемате като мързел, приемете го като вик за помощ за преодоляване на трудностите идващи от дислексията.
Източник: Gemm Learning
